25 сент. 2021 г., 09:02

Чаша чай от тишина 

  Поэзия » Философская
293 2 8
ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери.
Със него всеки вино беше пил.
Смехът му в пантите пулсира.
И сякаш само, че за миг е бил
изгубен нейде из всемира.
И ще отвори – може би сега! –
вратата и ще се усмихне.
Уви, подадената ми ръка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??