ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи,
лъжлив живот! – живях си го напук на всуе пропилените химери,
че някой ден ще се завърна тук – и пак ще бъда същият Валери –
мъжът, с когото даже Господ Бог със мен облог завърза пред Безкрая –
последната си пенсийка във срок, щом взема, и ще ме приеме в Рая,
пребройте си последните пари! – и ме черпете? – чаша сок от киви –
един старчок, дошъл при вас в зори, да ви събуди, докато сме живи!