И последният лъч светлина
се стопява без звук във прозореца.
Влиза тихо, на пръсти нощта,
без вратата дори да отвори .
Тишината отдавна дойде
и остана тук, без да ме пита.
Оттогава дантели плете
неуморно за мен по ъглите.
Телефонът протяжно мълчи
и забравен, във тъмното дреме.
А часовникът глухо брои
часовете оставащо време. ...