3 дек. 2007 г., 15:42

Часовник 

  Поэзия
527 0 8
 

Старият стенен часовник

двете стрелки

една върху друга

мелят на прах часовете

при подходящ ъгъл

и още по-подходящо сцепление

срязват плавно минутите

някак не е окръжност

това тяхно завъртане

и ако беше пергел

щеше да е еднокрак

острото по кожата

съблечи го това време

от циферблата

и ако си мистър Пи

в кръглото ми безвремие

радиусите нямат значение.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Уникалната ми тя!
    Прегръщам те, Мими!
  • Хареса ми!
  • Хареса ми този подход - с технически термини в поезията, получило се е нещо много оригинално и красиво
  • Браво!
  • Прекрасна загадка си ми ти...
    от ония за мъдреците, с ум и интелект.
    Харесвам много стиховете ти, мила Мария.
    С много обич за теб.
  • Що ми се струва,че си се съсредоточила върху часовника,за да не мислиш за друго...ако говоря глупости,извини ме!Но те поздравявам за хрумването!
  • страшна си- технически термини използваш- ...при подходящ ъгъл

    и още по-подходящо сцепление...- всичко си го представям много добре
  • Свят ми се зави, обикалях по часовника със стрелките

    Имаш интерес стил, допада ми! Браво!
Предложения
: ??:??