Чува се само устременият бяг
на стария стенен часовник,
ах, колко малка бях, когато го взеха,
на стената тоз верен любовник.

Тик-Так, Тик-Так...
Изминали години, изтъркани плочи...
Стар негатив, черно-бял филм...
И ето така животът се проточи.

Стрелката не спира, бърза  за някъде,
Животи погубва, животи създава...
Часовникът – двойкар по смятане,
Хорското бързане все побеждава.

Не спира, тиктака безспир,
Хора! Oгледайте се... спрете за малко,
Животът не е турнир,
Да следите стрелката вече е жалко...