Завръщаш се след блудните си нощи,
кълнеш ми се, че днес си променен,
че чудното момиче помниш още
и още разпознаваш го във мен.
Не питаш ме "а беше ли щастлива?"
и по-добре. Ще кажа "всъщност, бях",
че дълго не тъгува самодива,
а просто хвърля пътьом шепа прах.
Избра посока. Сам стигни до края.
За обич и за прошка закъсня.
Историята заден ход не знае,
часовникът е твоя съдия. ...