Часовникът тиктака
Сега е нощ, часовникът тиктака,
едни го чуват, други са в несвяст,
зората спи си, а лудува мракът-
добрият, малък брат на любовта.
Отпускам се спокойно във греха си
като русалка в своето море,
в зениците ти – топъл безпорядък,
душата ми – във доброволен плен.
Ресниците ми пърхат сладострастно,
часовникът май вече е заспал -
минути няма, няма и причастие,
а Господ прави се на невидял.
Но топло е, дори да няма вино,
а устните сладнеят в тишина.
В единството не са ни нужни думи,
за изповед ще мислим сутринта.
Сега е нощ. Часовникът тиктака,
а ти и аз засрамваме нощта...
© Геновева Симеонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Магично! Прочетох с удоволствие.
-
Да, за мен е удоволствие, че открих творчество като твоето, което докосна душата ми! Успех!
-
Радвам се, Таня и благодаря, че ще те има!
-
Харесва ми как пишеш, ще те чета!
-
Благодаря Иван, Калина!
-
Интересно!
-
Ресниците ми пърхат сладострастно,
часовникът май вече е заспал -
минути няма, няма и причастие,
а Господ прави се на невидял...това си избрах! -
Изчервих се.
-
Безсрамници
Хареса ми. -
Благодаря, Кирил, Симона, радвам се, да ви видя на страничката ми. Антон, кой го слуша тоя часовник, аз мога да бъда тотално глуха? Наде, ще перифразирам Йовков: Ако нощите можеха да говорят?...
-
Недей й вярва, тя не се срамува!
Не червенее кожата й тъмна.
Олтар от страст й дай. И ще кумува...
И тихо ще си тръгне, щом се съмне...
Разкошен стих! -
Много ми хареса!
-
Много романтично! Искам да чета повече такива! Пустият му часовник... купи си електронен и нощта ще се изпълни вместо с тик-такане с електрически заряд
-
"дори да няма вино,
а устните сладнеят в тишина.
В единството не са ни нужни думи,
за изповед ще мислим сутринта." - това според мен, е красивата сърцевина на стиха! Поздрави за находката!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
