Много тъмно кафяви били очите на момчето,

не можел той да вижда нищо в светъл цвят.

Дори облаците бели по небето,

тъмни били-както целият му негов свят.

Вдишвал лято, но издишвал зима,

черна дупка имал той, а не сърце,

криел липсата си, едва забележима,

от него липсвало едно парче.

Малко парченце, но точно в средата,

и черната дупка точно там зей,

Момчето се скрило в тъмата позната,

където вечно буря черна бесней.

Той каза, че там ме намерил,

нарекъл ме: "мое липсващо парче",

когато ме видял, цял е потреперил,

"парчето" било липсваща част от сърце.