Белисима (Марияна Димитрова)
37 28
28 июн. 2007 г., 14:13

Че е било забранено 

  Поэзия
698 0 1
Аз искам да напиша, за тебе тези думи.
Искам да разкажа за пожара помежду ни.
Нека всички знаят каква любов гори
тайна, ала чиста в нашите души.
...
Ти си мил със мене, много ме обичаш
и съм убедена, че не си ми безразличен.
Още щом те зърнах, аз се влюбих лудо,
тогава във сърцето пламна огън-чудо.

Нощтите студени аз бленувах тайно,
с тебе да избягаме, по пътища незнайни.
Ти бе онази мисъл, която в моята душа
тихо си блестеше и ме топлеше в нощта.

Сутрин, щом отново хоризонта розовее,
пак във мен страстно желанието тлее.
Обичам те безумно и зная, че е лудост,
ала аз не искам друг и ти не искаш друга.

Така, че нека всички, нека всички разберат,
що е обич - нашата, макар по грешен път.
И нека всички знаят, че дори и да боли,
утре ние ще бъдем малко по-добри.

И, че любовта такава, грешка не е сега.
Не ние сме виновни, виновен е света.
На тази сладка грешка не можах да устоя
и сега съм готова да браня любовта.

Че е било забранено, няма никой да ми казва,
кого и как аз да обичам, нека не ми показват.
Не мога аз да заповядвам на моето сърце,
щом никой не се намесва, най ще е добре!

© Марияна Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз като съм влюбена ми се иска да го изкрещя,да разбере света колко съм щастлива!Много истинско е стихотворението ти,изключително много ми хареса!
Предложения
: ??:??