Едно щурче цигулката изгуби си,
или тревата скрива я, ревниво.
В Луна магична в песента му влюби се,
Шептят тревите : Виж го - некрасиво!
Сияеш ти, оплиташ в златно сивото,
морето ти разказва сто загадки.
Защо ти е щурчето, саможивото,
цигулка има, ноти и тетрадки.
Звезди стотици в плитките ти вплетени,
ти древна си - за векове царица.
Живее кратко то и и полъх летен е,
бедняк с цигулка - скитнишка душица. ...