ЧЕКЪТ
Вървиш по стъпките на динозаври
и сенките на тлеещи секвои.
Забравил за тълпи и за пазари -
заставаш пред олтара на покоя.
И колко тихо е оттук нататък,
самотнико, в житейската пустиня.
Поглъщаш тишината без остатък
с вкуса на всеки звук изстинал.
Мигът е твой. Но в утрото сурово,
в кристалното кълбо на битието -
съзираш да кръжат въпроси нови. ...