21 апр. 2012 г., 10:58

Человечески уют 

  Поэзия
5.0 / 1
945 0 0
***
Растат криле и пътят полетя.
Прозорецът от студност се пропука.
Отсрещният таван издиша хлад.
В очите ми градецът няма слука.
Замина си коминът - недимял,
и всичките хлебарки под перваза.
Сетът ни - уж замислен да е бял,
а в блатностите кръшно ни помаза.
Човечета - навярно не били,
строяха с векове градини.
И вярваха, че чудни са били, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »