Черен кръст в съня се появи,
той искаше мене да сломи.
Нима той вече не знае,
че за мене този гроб се копае.
За умрелите мечти,
за всичко, което ти ми причини.
И ето, черни облаци висят
и гледат как невинни хора ще умрат.
Смее се зловещо царят на мрака,
докато стоя сама в уплаха.
Толкова е тъмно и студено навън,
а в пистолета последен куршум.
Стоя сама насред гората
и гледам играта на луната.
Шумове отвсякъде се чуват,
мъртвите сега пируват.
Бягам през дървета
и търся някаква утеха.
Няма капка светлина
в безкрайната гора,
възтържествува единствено мракът.
Излязох на поляна,
а тя цялата в кръв обляна.
Пристъпих две крачки напред
и се запънах във жива плет.
И едвам доживях,
в един момент разбрах.
Този свят е моето съзнание,
за него нямам оправдание.
Мозъкът ми е заровен под земята,
там, дето онзи копае с лопата.
Животът се превърна в изпитание,
дали ще издържи моето съзнание.
И всеки ден се молих,
и все до кръв се борих!
© Мистерия Все права защищены