9 мар. 2013 г., 14:08

Черна дъга 

  Поэзия » Другая
664 0 3

Видях черна дъга във светъл ден,

в топъл ден от слънцето осветен.

Краищата ù опираха планина

и засетите земи на долина.

 

На планината във подножието

селище намираше щастието.

Мир и спокойствие в него царуваше,

радост хората в него озаряваше.

 

Видях черна дъга издигната,

като мрачна арка разпъната,

под нея тъмни конници яздеха,

към населеното място се движеха.

 

Предвождани бяха от зло създание

в черна мантия и без състрадание.

Тъмните ездачи селището наближиха

и усмивките от лицата заличиха.

 

Видях черна дъга във светъл ден,

в топъл ден от слънцето осветен,

а под нея изтребление,

кръв, пепел и разорение.

 

март 2013

© Виталий Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В момента за демони не ми идва нищо, но иначе не за първи път, така да се каже, сменям боята, преди това имам "Черният ангел", но "Червеният демон" е по-хубаво и е едно от най-любимите ми неща, които съм писал.
  • "Червения демон" беше далеч по добро.Когато го чета ми се вдига тестостерона.А сега виждам пишеш в черно.Моля те не сменяй боята,пиши за демона.
  • На втория куплет ми светнаха очите, викам си - край, Мефисто спря с кръвопролитията! К`во ти, братче...
Предложения
: ??:??