Черна роза сред макове алени,
не раста, а изтръгва ме слънцето.
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво.
Черен умът ми и черно сърцето,
но нима са наивните макове бели?
Грешни са те и мъжът и детето,
що живеят сега и що са живели.
Черна роза, аз пия страдания,
мъки и мрак, а слънцето грее ме,
лутам се гневно във вечни незнания,
въздухът сякаш безскрупулно смее се. ...