29 февр. 2008 г., 23:34
Черни рози в душата си отглеждам -
красиви са, но видими единствено за мен.
От всяка болка нова роза се заражда и
се разлиства всеки божи ден.
Целогодишни са, сезони не признават
и черпят сили от нещастното сърце.
Всеки ден броят им нараства и не може
да се спре. Невидимата болка съживяват
и се впиват жадно в малкото останали
мечти. Всяка нощ грижовно се поливат
от безспирните сълзи.
Красиви са, дори повече от всички други, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация