duffmckagan (Петър )
298 43
7 июн. 2017 г., 13:26

Черно-бялата снимка на баба и дядо 

  Поэзия » Любовная
754 1 3

Стара снимка в албума – дядо с баба.

Тя – държи го под ръка, млада, слаба.

Той – в униформа, изпънат, с пагони,

заминава на война, германците да гони.

Последна снимка, преди раздяла,

от притеснение баба в лице е бяла,

дядо стиска устни да не се разплаче,

като знае, че оставя вкъщи пеленаче.

И баба устните до болка свива,

да не ревне там пред обектива.

Миг и влакът последна свирка ще надуе,

сигналът за раздяла от всички ще се чуе,

с войници пълни са гара и перони,

баба мълком, тайно сълзи рони,

на дядо му идва към влака да побегне

и повече назад да не погледне,

за да не издаде очите си влажни,

в тези минути, толкова важни.

И така, заминава, без да се обърне,

а баба остава с надежда да се върне.

В ръката си смъртно ледна

държи снимката последна

и всеки ден така я стиска,

тази жена, крехка и ниска,

дори и когато от телеграма разбира,

че дядо нейде на фронта умира...

И колкото и да живяла в недоимък, бедна,

тя била богата със снимката последна...

Защото до края снимката в ръката стискала,

да се раздели с нея и в смъртта не искала.

И до края на живота си успяла

да запази любовта...
от тази снимка черно-бяла.

© Петър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??