AmazonkA (Марина Петрова)
409 1492
26 нояб. 2004 г., 16:37

Черно-бяло 

  Поэзия
1026 0 2

Черно-бяло

 

Ех, да можех да протегна ръка,

за да залепя плесница на съдбата...

За да чуя писък, после тишина

и да изтичам обратно по стъпалата.

 

Ще подмина онзи грозен череп,

който бил е някога трофей

Ще се разпилея в тихата вечер

и ще слушам тъжната песен на Орфей.

 

И ще се радвам, когато ме обсеби,

защото много искам да се махна.

Да съм далече, тя да ме освободи,

защото иначе съм като в клетка…

 

Като в мрежа отново ме оплита,

сивия, безличен и коварен ден.

Къде ли е пъстрата палитра?

Дето тъй разпръскваше се пред мен...

 

Нима е всичко вече черно-бяло?

Къде си ти за да го промениш?

Да видиш че, времето спряло...

Стрелките на часовника да тръгнат...

 

Да ме погалиш нежно по косата,

присъствието ти да усетя до мен,

да изтриеш от лицето ми сълзата

и да кажеш, че обичаш само мен.

© Марина Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина се е получило доста по добре от моя вариант
  • Много ми хареса това стихотворение, но имам чувството, че ако го прочетеш още веднъж ще ти дойдат идеи, как да го направиш по съвършено, защото има накъде,поне според мен.Ако се пооправи ще стане още по-прекрасно.Ще си позволя да ти напиша това, което ми дойде като идея докато го четох, пък ти прецени дали така ти харесва.Разбира се ти можеш да се сетиш и за още нещо или с друго да не се съгласиш - ето какво е моето виждане, пък ти прецени и ми кажи какво мислиш:

    \"Ех, да можех да протегна аз ръка,
    и да залепя плесница на съдбата...
    За да чуя писък, после тишина
    и да изтичам вън, по стъпалата.

    Ще подмина онзи грозен череп,
    който бил е някога трофей.
    Ще се разпилея в тиха вечер
    и ще слушам тъжна песен на Орфей.

    Ще се заслушам.Нека ме обсеби,
    защото много искам да се махна.
    Да съм далеч, да ме освободи,
    защото иначе съм като в клетка…

    Като в мрежа отново ме оплита,
    сивия, безличен и коварен ден.
    А къде е пъстрата палитра?
    Дето се разпръскваше пред мен...

    Нима е всичко вече черно-бяло?
    Къде си ти за да го промениш?
    Да разбереш че,времето е спряло...
    Стрелките на часовника да усмириш

    Да ме погалиш нежно по косата,
    да те усетя тук,до мен
    да изтриеш от лицето ми сълзата
    и да ми кажеш, че обичаш само мен.\"

    мисля, че не съм променила основната ти идея а само думички за рима и ритъм. Така не ми звучи само третия куплет.Ако искаш мога да ти кажа как би могъл да изглежда, но промените са по големи и по добре да си ги направиш ти.
Предложения
: ??:??