ЧЕРНОГОРСКА
 ЛЮБОВНА ПРИКАЗКА
                                        (на Соня)

Колко късно идва любовта...
И колко грешки я предхождат!
Но защо ме гледа тя така?
Нима за нещо ми е благодарна?

Отколешно приятелство ни пак събра
на Черногорието под звездите чудни
и сред толкоз дивна красота
сънят избяга от душите ни будни.

Стопли ни на Бечичи морето,
приласка ни нежно планинският път,
над Будва докоснахме сякаш небето,
по завоите над Котор спря ни дъхът.

С вековни палми и стени непокорени
омагьоса ни приказно Херцег Нови
и сляха се сърцати ни подмладени,
забравили за предишните си окови.

Но в древната Цетине потръпнах
и камбана тревожна в мен прозвуча.
Под родния трибагреник се снимах,
към Ермитажа неин сочеше стрелка.

И ето я раздялата - по руски мълчим.
"Чакам те в Питер" - казват й очите.
Но безмълвни любовта си делим
и знаем, че не се повтарят дните.