30 июн. 2016 г., 10:44

Чернова 

  Поэзия » Философская
770 1 2

Мисъл блуждаеща и хаотична.

Любов красива и първична.

Страх, неспокойствие и тревога.

Музата я няма, така че - колкото мога.

 

Шепот, сякаш идващ от стените.

Лудост, нараснала през дните.

Годините назад история са вече.

Дали сам, дали съдбата ме обрече?

 

Доверие, но в очите прочитам страх.

Уважение към себе си и после към тях!

Грях, но извършен с чисти намерения.

Греша ли или надушвам алкохолни изпарения?

 

Цигара, чийто пламък още догаря.

Рисувам пейзаж, в небето витая.

А на края, като тегля чертата,

виждам, че животът явява се само черновата.

© Мъро Биков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??