Plevel (Силвия Илиева)
232 13711
25 мая 2020 г., 12:30  

Черноземни 

  Поэзия
679 12 21

След залеза мъжът – акордеонист, 

заспа на тротоара бял, варосан.

Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "

Устата му изви се като восък.  

 

А пръстите му криви от наряд, 

в конвулсии почукваха бетона.

Изпъстрен от обувки този свят, 

танцуваше смъртта му под неона.

 

И само казват някакво момче  

се спряло и извикало от упор:   

"Виж, мамичко лежи умрял човек!"  

Каскета му бил паднал като купол.

 

Жената свлякла се на колене 

ръцете му опитала да стопли, 

но целите борба и битие

побирали се в мръсните му нокти.

 

Знам някъде надежда се крепи

и драскайки ще станем черноземни,

но дотогава в обич ни слепѝ,

ти Боже, който ни създаде тленни.

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??