Тя върви по червената пътека
със черни рози в ръцете си,
тя стъпва тихо - полека-лека
и пита само "Къде си ти?"
Видя ме... и гледаме се във очите...
Погледът ù ме убива,
този път ще ù отрежа аз косите,
докато болка ми налива.
© Илия Кузев Все права защищены