Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива,
застила друмища и тротоари.
Очите й от пъстрота преливат
и греят като късни минзухари.
И все по-мъдра става всяка есен,
от дрехите й капе медовина.
Дъждът е нейната лирична песен,
подхваща я без видима причина. ...