Честит осми месец!
На Ачката от дядо
Обичам те, приятелю,
защото си истински
към тези,
които те хранят
не със звезди
и със бисери,
а с хляб и
внимание.
И защото страдаш искрено,
когато си гладен,
и защото играеш на чисто –
без мисъл
кой пие и кой
плаща.
Ей така –
на вяра.
Но животът се изнизва
порочно –
къде оглупял,
къде безезичен и
често попада не точно
в целта,
пък и често,
без да е разбрал,
че не е всичко.
И така си вървим -
ръка за ръка:
ти –
към началото,
аз - наобратно;
ти –
започнал едва,
аз –
към раздяла със тялото.
И, все пак,
сме щастливи и двамата.
© Ангел Веселинов Все права защищены