Още малко ще бъде студено, почакай,
старостта ще ни свие до кокал.
Отмалели врабчетата, от подмамено ято
ще пропуснем последния полет.
Като вчерашна грижа ще тежим на децата,
вероятно ще пуша във кухнята,
а сърдита и празна ще остава вратата
неотваряна, бледа и глупава...
Напорист, гръмогласен ще остане единствено
онзи чайник с червени лалета
и дори двуетажната някога къща
ще се свие, самотна и клета... ...