2 июл. 2008 г., 12:50

Четири миниатюри за теб 

  Поэзия » Другая
573 0 8

За всичките неща, които вече са се случили.
И за това, което ме научи.
За нежния копнеж по тихото и бяло.
За цялото събрано в тебе Цяло.
За невъзможното и скрито в нас различие.
Обичам те! Обичам те! Обичам те!

          .    .    .
      

Две думи, обич и надежда.
Очи, любов и грях.
Две думи, вятър и копнежи.
Роса. Лъчи. Поръсен цветен прах.

         .     .     .

 

За всичко онова, с което
си страдала ненужно ти.
За болката, с тъга приета.
За наранените мечти.
За вярата, с която можеш,
все още грешки да платиш.
Душата си пред теб ще сложа
и ще помоля да простиш.

                     .    .    .      

          За нашия живот, родил се вътре в теб,

          светица винаги ще те наричам.

          Дори и след смъртта аз тихо ще те следвам,

          повярвай ми - и там ще те обичам...

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??