мичурин
мрежите висяха толково ниско
над главите ни
раците бяха толкова истински
мислехме че ще ни изядат
умирахме от страх
до желязната маса
боядисана в бяло
а вятърът разнасяше стоновете на морето отвъд нас
отвъд малките бели сандалки
където пясъкът скърцаше недоловимо в бунгалото
въздухът миришеше на книги ...