Върхът ли е целта ми на живота
или е пътят, водещ ме до там?
И прав ли е Конфуций*, щом с охота
поемам този път отново сам?
И колкото е труден - по е лесно
да избереш другаря си за път,
да преживяваш заедно, чудесно,
отворил сетивата към светът.
В началото през нивите, огрети,
ухаещи на оран и на пот,
шептящи за обядите невзети,
но вдъхващи надежди за живот! ...