fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
27 мар. 2008 г., 11:44

Четири сезона 

  Поэзия
655 0 4
 

Върхът ли е целта ми на живота

или е пътят, водещ ме до там?

И прав ли е Конфуций*, щом с охота

поемам този път отново сам?

 

И колкото е труден - по е лесно

да избереш другаря си за път,

да преживяваш заедно, чудесно,

отворил сетивата към светът.

 

В началото през нивите, огрети,

ухаещи на оран и на пот,

шептящи за обядите невзети,

но вдъхващи надежди за живот!

 

Минаваш през цъфтящите градини -

изпращат те, помахвайки със цвят

и молейки цветът им да премине

с ухание през целият ни свят.

 

Нагоре - студ, мъгли и вятър бурен

запраща във лицето ти дъжда,

но трябва ли да ти се струва труден,

досаден път - щом вижда се върха!!!

 

Последни метри - сняг и преспи страшни -

хрипти дъхът и пулсът - ускорен,

виелици, лавини, бури прашни

не ще да спрат те порива у мен!

 

Застанал там, преминал покрай всичко,

надкрачил мъки, ярост, суета,

все-повече усещам как обичам

по труден път да крача през света!

 

И прав ли е Конфуций най-накрая -

целта на всеки, както той реши,

дали ще да изкрачи, без да знае

какво отвъд върха висок лежи...

 

 

*  "Пътят е целта" - Конфуций

© Станимир Власакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??