Forever_Young (Иван)
7 24
18 мар. 2007 г., 16:21

Четири стени 

  Поэзия
991 0 6
Четири стени са моят дом и моят страх.
Между четири стени мечтите ми покрити са със прах.
Четири стени на душата ми са клетка .
Това е тъжна, тъжна гледка.

Зимата е дълга, безконечна.
Нощта е безкрайна, пролетта е толкова далечна,
Но капките на онзи благ дъждец
Скоро раните ще излекуват от тоз бодлив венец.

Но да мечтая никога не спирам,
Между цветове и звуци аз да се намирам.
И четири стени може да са като гроб,
Но не и за душата, тя никога не ще е роб.

Между цветни светлини душата ми пирува
И сред чудни звуци тя танцува,
Девойки пеят с чуден глас,
А мекият дъждец се лее час по час.

Аромат се носи на цветя и билки,
Чудни, хубави девойки с коси от златни жилки
Носят те спокойствие и красота: 
Дъщери са те на пролетта.

И в миг очите си разкривам
И с мька аз откривам,
Че за миг съм се замечтал
Извън четирите стени, пълни със печал.

© Иван Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пишеш хубаво но и на мен би ми било интересно да прочета нещо което не е толкова добре издържано стилистически така оставяш чувство на шаблоност.........
  • Хубаво е,но опитай да напишеш стих без рима...ще ми е интересно да го прочета...
  • Стихотворението е прекрасно. Всичките са добри, но лично на мен това ми е най-близко до светогледа и най-силно ми въздейства. Добра работа!
  • Много хубав стих!!!
  • Много е хубаво...Продължавай така
  • Красив дъжд от признания и усещания!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??