След мене никога мъжете не тичат,
аз страсти огнени в сърцата не паля
и погледи жадни не ме събличат,
с кокетство женско не умея да галя.
Не съм красавица като Жулиета,
не съм и като Онегиновата Татяна,
нямам дори на Пепеляшка късмета,
нито дързостта на Каренина Ана.
Но знам, ще откъсна в най-тъмната нощ,
бленуваната четирилистна детелина
и напук на късмета си лош ще изпия
до дъно делвата с вълшебна медовина,
и ще сбъдна в пролет коварната ледена
зима. Пред мен е бъдещето, което чаках,
зад мен е миналото, което не бях, дано
сълзите, които изплаках, измият лъжата,
в която живях. Отново пролетно пее
вън цъфнала ръж и красиво политат
мечтите ми смели, знам ще дочакам
дъгата след летния дъжд и новия изгрев
от сънищата ми бели. Да, ще откъсна
съдбовната щастлива детелина, дори
и от най-охраняваната градина и в ада
изстрадан ще вдигна мечтания красив
олтар, с песенна бяла икона, от небето
вълшебен, скъп, безсмъртен свят дар.
( От стихосбирката ми
"ТРАКИЙКА" - 2014 г. )
© Кръстина Тодорова Все права защищены