Отново е четвъртък вечерта.
Наоколо навсякъде е тихо.
Тя открехна малката врата
и ме погледна със усмивка.
Докосна ме със нежни чувства.
Нарисува изгрев в мисълта ми.
Не мога да опиша това изкуство,
В което пламна любовта ми.
В душата ми събуди нещо,
Което е заспало някъде само,
Показа му сърцето си горещо
И две реки се вляха във едно. ...