Заесени... Днес нямам никакви планове
(като цяло). Довечера само да пална камината.
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък
поразглезва душевния климат.
Безцелно вървя и подритвам си жълъди,
без претенции за някакво-никакво случване.
Светликът го няма, инак бихме обсъдили
защо опустяват пероните слънчеви.
Някой пееше "Аз вървя и подсвирквам си даже".
Тъй и аз - демонстрирам (успешно) безгрижие.
Само дето в главата ми лунен пейзаж е -
пусто, надупчено, безжизнено, сиво. ...