rudin (Иван Христов)
858 1444
21 окт. 2013 г., 22:10

Чичовата нива 

  Поэзия » Гражданская
464 0 3

            В памет на чичо ми

                   Захари Христов

       


Там, на чичовата нива,

върху пуст и стръмен слог,

жъне вятър, веят грива

само тръни, шипки, глог.

 

Помня чичо как замина

с китка, вдигнал в знак юмрук.

Мина лято... есен... зима,

вест зловеща стигна тук.

 

В бой загинал на балкана,

зейнал вражият куршум

на гърдите – люта рана,

на ревера – цвят зукум.

 

И с билет еднопосочен,

патрондаш и шмайзер къс,

към отвъдното прескочил,

влял кръвта си в шепа пръст.

 

Там, на чичовата нива,

върху пуст и стръмен слог,

днес се паметник издига –

плоча – стих до ален глог.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Достоен стих, за достоен човек!
  • Хвала на тези, които са жива памет за предците ни!
  • За съжаление, малко останаха помнещите. Една плоча не е достатъчна, защото няма грамотни да я прочетат!
Предложения
: ??:??