Чинката на чинка ми чинкува

с цинкавия цинк цинколест.

Пръчката ми с пръч пръчкува,

около околната околност.

Гаргата гаргува гаргогласно,

в етер с ветрения ветър,

С тряс на трескавите страсти

мери метрения метър.

Ах, ахатът ахкохолен,

свети светло в белосвет,

глага благите глаголи

с четини от чет безчет.

Като леля си лелея

литър литкав биполит.

Копър копан ще копнея

в ситото си сипкав сит.

Чинке, чинке, чай да чием,

пей ми песен за поле!

Мило аз ще се измия

в мисленото ми море.