Чиракът на Дявола дойде -
уродлив Меркурий без криле
хилаво брадясало джудже
с комплект за първа помощ за сърце.
С гротескно криви плашещи зъби
болезнено да ми напомнят
как съвършено съблазнителна
на господаря му усмивката ме кани.
С език до задъхване сух, изтощен
да каже как страстно целува
лукавият тих господар на греха,
как моите устни жадува.
С коси, омазнени от тежкия труд,
в безредие страшно хвърчащи -
в болезнен контраст с лицемерния студ
на късите дяволски косми.
С несъразмерно мънички ръце -
да не забравя как прегръща Дявола ;
с очи, покрити със стъкло небесносиньо -
да страдам за чернилката на пъкъла.
С отворено разбиращо сърце -
да обясни защо ме Дявола избягва
и същите чувствителни ръце -
да не забравям как ме е докосвал.
Дойде набързо да ми сподели,
че Дяволът уплашен е и чака
сърцето му без срам да позволи
да предаде за своя Ангел мрака...
© Нели Станева Все права защищены