Чиста обич
"Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
– Как се пише любов? – попита Прасчо.– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух."
По-смели от хлапетата няма,
те вярват във куп чудеса.
Ръчички протягат, казвайки "Мама",
от първата стъпка оставят следа.
С увереност тръгват, превземат планети.
След битки по детски, викат "Ура!".
Желания смели изстрелват с ракети...
всяка усмивка е малка зора.
Обичта им е силна и граници няма,
в очите им чисти блещукат звезди.
В ръцете на татко, когато са двама...
на раменете му гордо хлапето седи.
С думички прости задават въпроси
и отговор чакат с кураж на лице.
Невиност в душата хлапето си носи,
а в него тупка едно голямо малко сърце.
Хлапето е смело, стени не признава.
Хлапето е силно, стените събаря.
Хлапето е умно, стените сближава...
стените гради... с любов отговаря!
06.02.2021г.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »
7 место
Свързани произведения
Комментарии
-
Учител по Любов и Вяра е всяко хлапе! Готино стихче! Глас!
-
Много харесвам тази мисъл на Мечо Пух и се радвам, че си я сложила като мото на стихотворението ти, Теди! Нека успехът е с теб!😍
-
Хареса ми.
-
Благодаря, Миленка,
че за хлапето пусна глас,
щастливи сме и ние,
щом живее в нас!🙂🙂🙂 -
Красиво и щастливо! В час
ще пусна аз за него глас.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Генек, радвам се, че хареса!🙂
Мери, много благодатна тема си избрала, безкрайна. Сложих това мото, за да огранича стиха все пак🙂 Радвам се, че хареса, благодаря за пожеланието!