Изящната ú шия е чистилище,
убило мъжки плачове на показ.
Не се страхувай да докосваш. Жива е.
Страхувай се от разноцветния ú поглед.
Понякога пронизва като женски вик,
научил се безгласно да говори.
Понякога те кара да мълчиш,
пристегнал те в гръкляна строго.
Понякога разсича като струнен нож,
а после като нишка лен се къса.
Не можеш да го сбъркаш –
нощем вълнува жилите до пръсване.
И те приканва да се молиш за съня си,
забравил устните си в бързината,
потъваш със целувки вместо стъпки
в божествената шия на жената.
Не се страхувай да докосваш. Жива е.
Страхувай се от женската ú нежност.
Изящната ú шия е чистилище.
И храм е. И отрова. И потребност.
© Йоанна Маринова Все права защищены