Когато тихо се показва утрото над алеи от павета
и гали с кехлибарен полъх пясъкът в нозете...
Когато есента настъпва и студени плисват дъждовете
и очите мокрят се със студена скреж от сиви клони...
И когато капят всичките листа и идва северът,
пренасящ оная дивна ледена картина бляскава...
И когато есенната пъстрота измества се
от бял контраст премерен...
Тогава за пречистване настъпва време!
Да се отървем от всичките греховни помисли
и тежащото на плещите ни бреме...
Ах, как в гората вие севернякът!
Студено е и топло!
Тъмно е и светло!
И рисува с ледни букви легенди стари
за чудните премеждия на селяка,
решил от злото да избяга.
Но попаднал на лъжата в плен
и острите ръце на мрака.
Бил малък толкова наивен, глуповат...
Едва събирал парици за комат
бракуван хляб във малкото градче на север.
И просил той и носил малкото
във вкъщи при своята сестра.
Но попаднал в плен на коварната Лъжа -
на Сатаната първото изчадие...
И оплел се в от клевети разнообразие
и на гнило стъпил подир време,
на измама той попаднал!
Стоварил на плещите бреме
и хомота свой помъкнал...
Но какъв хомот -
вериги от кръв и от пот,
теглещ колесница пръв
и вкусващ камшик от кочияша.
Превърнал се в овца на паша,
чакаща вълка да дойде и да го изяде.
Но душата млада е волна,
не иска тя да мре,
а да чува,
да вижда,
да пее
в море от простор,
във мир да живее.
И в малкия мъж се пробужда идея...
Запяват ангели в хор
как с копие в сърцето да прониже змея
и на лъжата душата да се върне
във Ада,
в катрана запален да страда.
И опълчил се селякът на сатаната.
Предизвикал смъртта на пария шах!!!
Заложен бил животът срещу тежкия грях.
Ако спечели селякът, грехът ще изчезне,
ако смъртта победи,
душата отива във адската бездна
и там ще гори в същия казан
с алчността и злобата
и завистта,
във страшен капан
от болка и мрак.
И ето - поредният ход на черните пак...
И царят е в шах...
Дали душата млада ще победи...
Или отново демонът ще се възцари на
световния престол?!!!
И светът ще бъде духовно гол...
Ход последен!...
Страшен кръговрат!...,
... на Страшния съд оприличен -
Смъртта попадна във капан
от собствената ú подлост, жестоко изкован!
Офицерът прониза царицата!
Право в сърцето...
Възвърна се усмивката светла
в на младежа лицето!
И селяка спечели битката славна
на живот и смърт макар и неравна...
Защото, когато се бориш със смъртното грозилище,
не забравяй, че Бог ти помага
в дебрите на
земното
ЧИСТИЛИЩЕ!
© Христо Стоянов Все права защищены
Поздрави!