Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета.
Навъсени, грешни,
опасни и смешни.
И на себе си се усмихвам.
От петък до петък.
Колхозничка с червени чорапи.
Дръжте се момчета.
Иде армия от пролетариат.
Играем го неразбрани,
но сме начервени и прочее.
Изгубени в превода,
но... с хубави цици.
Дръжте се момчета,
но четете в оригинал.
© Сатин Роксан Все права защищены