severianin (Валентин Чернев)
417 677
3 янв. 2013 г., 10:52

ЧНГ 

  Поэзия
558 0 9

 

ЧНГ

 

 

Румяна, мила, времето не стига

и цял живот е като ден отсрочка,

за да допиша тая трудна книга,

в която знаеш кой би сложил точка.

 

Една съдба, една пътека стръмна

са само кратък миг от шепот нощен

сред тежък сняг в една колиба тъмна...

 

...Оная вечер продължава още!

 

Ще стигне ли живот да поговоря

за всичко премълчано помежду ни?

Защо мълчах?

Тъй както всички хора

и аз не винаги намирах думи

и все отлагах...

 

За кога, момиче?

Та времето пред мен остана кратко

за книга със заглавие “Обичам!”,

не стига даже за една тетрадка

със стихове за тебе и за мене,

за тоя куц живот от два-три мига...

 

Ще мога ли в едничко изречение,

преди фаталното последно: “Стига!”,

да кажа всичко, прошка да си взема?

Или все пак да моля за отсрочка?

Румяна, мила, вече няма време –

пристига тая, дето слага точка.

 

Но до тогава...

Нека до тогава

за теб да бъде всеки стих и рима!

 

Оная снежна вечер продължава,

оная нощ ще ни спаси, любима...

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??