Човечност

18 дек. 2018 г., 17:42 2020-06-08T17:34:23+03:00

Поэзия » Философская, Гражданская

545 4 5

Отрязаха му вчера всички клони,

че пречели на жиците за ток,

че пречели на хорските балкони

и спирали светлинния поток.

Отрязаха му вчера всички клони,

оставиха му само съхнещ ствол.

И тъй от себе си безкрай доволни

решиха тука да издигнат мол.

И днеска ще го отсекат във дън,

ще махнат корена му и душата,

не ще оставят даже жалък пън,

ще заличат и него, и следата.

И аз не плача и не съжалявам

затуй ненужно никому дърво.

От тялото му мисля да издялам

ковчег за наш'то висше общество.

И аз не съдя хорските постъпки,

ала ме мъчи следния въпрос –

дали ще ни побият ледни тръпки,

ако пристигне непоканен гост?!

И в свойто превъзходство и всевластие

реши, че пречат тези същества.

Какво ще стане с наш'то „мирно щастие“

и с нас – горките земни божества?!

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

2018-12-19T22:47:13+02:00

И аз благодаря за хубавите думи!
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

2018-12-18T22:56:03+02:00

Благодаря.
Радвам се, че стиховете ми са харесвани и разбирани и от други хора.
Plevel (Силвия Илиева)

2018-12-18T21:31:38+02:00

Хареса ми.
yotovava (Валентина Йотова)

2018-12-18T20:09:02+02:00

Добри въпроси, чийто отговор не всекиму харесва.
Mimoza20 (Мария Николова)

2018-12-18T17:56:16+02:00

Браво. Проницателно виждане на света, Добре подредено, написано, ясно и уверено зададен въпрос.