diad011 (Васил Йотов)
232 280
4 сент. 2015 г., 13:44

Човек е нужно 

  Поэзия » Другая
380 0 1

Понесен някъде от вихъра на времето,

забравен аз от близките си може би.

Кой друг сега ще носи бремето?

Душата иска! Но не може да скърби.

Забравил в сърцето злобата,

щастлив живея моите дни.

Днес всеки носи си короната

и бори се със своите беди.

Минават дни, минават месеци,години,

очите нужно ли е да се мокрят със сълзи.

Пътеките минават през бодливите къпини,

не знаем в утрешния ден какво ли ни грози?

В душите болката си дълго носим,

незнаен ритъм в сърцето ни тупти.

Каквото и да става няма да угасим,

човек е нужно насаме да помълчи.

                                В.Й. 03.09.2015г.

© Васил Йотов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "човек е нужно насаме да помълчи."

    Красиво казано, сякаш мисъл от Конфуций. Той особено много държи на това как се държим, когато сме насаме със себе си, а не като лицемерите, демонстриращи публично едно поведение, а насаме - съвършено друго. Христос го каза така: Никой не е пророк у дома! Това означава, че първо ще бъдем забравени от близките си, а помнени единствено от чуждите. Не случайно на кръста Иисус бе "забравен" от най-ближния си - Отца, и укорно се провикна към него: "Отче, защо ме изостави", но не бе изоставен от разпнатия отдясно до него разбойник - чуждият, който единствен го призна за Син Божий!

    Поздравление, Василе - будиш сериозни размисли с текста си!
Предложения
: ??:??