„Човек е повече от своята съдба“

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

15 июн. 2016 г., 08:12

Поэзия » Другая

439 0 1

(келтска поговорка)

Борим се за глътка въздух,

заровени в невидим пясък.

Пред нас е върволица гърбове,

а гарвани връхлитат ни с крясък.

Изпраща ли ги тях Андраста

или ни носят вест от Мориган?

Душите се прераждат в пеперуди

сред залеза в кървища облян.

Запалените клади на тринайсти

петък го извайват в ден велик.

Изчезва „глиненото“ щастие

и към слънцето политат чучулиги.