Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
5 дек. 2022 г., 12:05  

Човек от зоомагазина 

  Поэзия
273 4 2

... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,

 

с говорещ колумбийски папагал,
със три сибирски катерички – бели,
обогати се нашият квартал
със нови животински децибели –

 

два хамстера въртяха колело,
един от тях по кутрето ме гризна,
а пуделчето с кралско потекло
разчиташе на своята харизма,

 

красивички, притихнали, добри,
отвикнали от майчините ласки,
те струваха една торба пари
и някак си изглеждаха нещастни,

 

под своя малък кварцов полилей
те гледаха ме с толкова надежда:
– Купи ни, чичко? – казваха. – Здравей! –
не всичко до паричките се свежда,

 

и мен започна да ме друса страх –  
дали за нас не прави някой сметки?...
Да, хора сме! – но също като тях
живеем в невъзможните си клетки.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Напомни ми за едно стихотворение от детството, което много обичах и което винаги ме натъжава, Валери:

    Що не пееш мила птичко?

    Що не пееш, мила птичко,
    що потрепваш тъй с крилца?
    Ето, тук си имаш всичко,
    и водица, и зрънца.”
    Имаш позлатена клетка
    с тънки пръчки, железца
    и прозорец с дивна гледка
    къмто ведри небеса.”
    Тъй говореше детето
    с нежни, ласкави слова,
    а пък птиченцето клето
    тъжно свело бе глава.
    А отвънка птички волни
    пееха със весел глас,
    сякаш казваха му нежно:
    ” Искаш ли да дойдеш с нас?”
    Трепна птичето с крилца,
    блъсна в пръчките челце
    и изхвръкна му душата,
    стихна мъничко сърце.
    Ал. Георгиев

    Поздравявам те!
  • Бягството от клетката - невъзможно...
Предложения
: ??:??