22 июл. 2006 г., 16:05

ЧОВЕКЪТ... 

  Поэзия
1585 0 37

Човекът е ласка ...

и галеща струна,

изкусно оплетена в чужда вина

и жадно целувал,

и нецелунат,

протяга ръка и...

 зарежда куршума

                              в цевта.

                                               

 

 

Човекът е рана...

                          кървящо-червена,

зарастваща леко от лъч топлина,

задаващ въпроси

  и плахо римуващ

безцветното утре

  с песента  на страха .

 

 

Човекът е сила,

                          победна човешка стихия,

открил и простора, и късия радостен смях,

безмилостно беси

  надеждите бледи от вчера,

а утре ги чака

                          да стъпят в съня му крилат...

 

 

Човекът живее,

за кратко поспира...и  пак е за битки готов,

поел към безлунната

                          своя последна пътека

човекът цял живот

                        се учи на любов...


Човекът... 

 

 

           

© Златка Вълкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??