Човекът

6 дек. 2008 г., 20:54

Поэзия » Другая

710 0 1

Човекът обича,
понякога мрази.
Налага се да се усмихва,
а от сърце му се плаче.
Човекът мълчи,
дори да иска да крещи.
Човекът забравя
и незабравимото дори.
Човекът се моли,
макар и да не вярва.
Човекът мечтае,
макар и да знае,
че чудеса не съществуват.
Човекът има вяра,
понякога обаче тя му
изиграва лош късмет.
Човекът не иска да бяга,
но се принуждава,
защото Човекът знае,
че не винаги истината побеждава.
Човекът не иска да лъже,
но се налага,
защото понякога силно боли.
Човекът иска да прощава,
но е непосилен да прости от сърце,
защото болката пронизва цялото му същество.
И дори той да не го осъзнава,
това го изяжда отвътре.
Човекът се смее,
но не от сърце.
Човекът се смее по задължение!
Животът на Човека не е лесен,
той е пионка на обществото!
Човекът е робот!

Човекът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения