11 нояб. 2008 г., 07:30

Човекът без душа 

  Поэзия » Другая
4.2 (5)
1367 0 7
Лежи тялото самотно, потънало във нищета,
изгубило надежда всяка, дреме там, дълбоко в мрака...
Зловещи сенки денонощно го душат
и всичко се върти в неспирен кръг...
Нима ще бъде завинаги така?...
Нима тялото ще остане без душа?...
А беше време когато бе човек -
щастлив, усмихнат, позитивен,
с безброй мечти и предостатъчно време да ги осъществи.
И ето срещна любовта,
заобича най-красивата жена.
Тя бе мила и добра - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »