Когато се е появил Човекът,
не знаел нищо той за този свят,
но почнал той, съвсем полека,
да си оформя собствен свят.

Така минавали си вековете
и тази някаква античност
изпъквала сред зверовете,
оформяла се като личност.

Да яхнеме машината на времето
и да прескочим в наши дни,
където на човека племето
успешно този свят гради.

Когато се роди един човек,
се чувства като своите прадеди
и тъй прието е във този век,
че друг човек на личност го гради.

На практика какво се получава,
когато този, който те гради,
от теб какво ще стане не познава
и ти растеш без собствени черти.

Растеш така, но изведнъж навред
животът е пред теб с пътеки много
и по коя да тръгнеш занапред,
ще трябва да попиташ само Бога.

Последиците често са трагични,
живеят хората във пълен мрак,
създават им условия отлични,
да се развиват бързо. Ала как?

Напълни се навред с такива хора,
това сме аз и той, и ти
и някой ден, вглъбил се във простора,
откриваш, че си нищо ти...