ЧОВЕКЪТ ОТ МАРАНЯТА
Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек,
Шаро спря синджира си да тръска,
барата завря като чорба! –
и стиши се клюмналата гъска
в сянката на старата върба,
цигани в разбрицана талига
мъкнеха откраднато сено,
гледах в прашуляка как се вдига ...