3 авг. 2024 г., 20:35

Човекът от маранята 

  Поэзия
230 3 4

ЧОВЕКЪТ ОТ МАРАНЯТА

 

Август свлече жежка багреница,

млъкнаха в убийствения пек

косерът – в превитата лозница,

и овцете – в хладния егрек,

Шаро спря синджира си да тръска,

барата завря като чорба! –

и стиши се клюмналата гъска

в сянката на старата върба,

цигани в разбрицана талига

мъкнеха откраднато сено,

гледах в прашуляка как се вдига

слънцето – размазано петно,

ден да бе, да грохне до премала,

а пък той дере парцали зной,

ако блага нощ се е задала,

я прати по-скоро, Боже мой,

трия пот със старата си капа

и потъвам в обедния пек...

 

С гъските през барата си шляпам –

просто пламнал спомен за човек.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??