8 мая 2015 г., 18:32

Човекът паяк 

  Поэзия » Философская
441 0 5
Човекът паяк
Полетът на бягащото щастие
е избистрен нависоко,
там където няма власт –
негови са всичките посоки.
Там аз хвърчила съзирам
от полъха на устрем лек,
а вятърът от яд раздира
пухкавия си елек.
Няма власт над мойте мисли,
те свободно си летят,
после слизат във Христови ясли, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Все права защищены

Предложения
: ??:??